Намираме се във Велики Преслав и продължаваме обиколката си във вътрешния град. Вече видяхме Царския дворец и Владетелската базилика.
Отново сме пред табела показваща разположението на обектите вътре в града. Отправяме се към Патриаршеската резиденция и църква.
Патриаршеската (дворцова) църква
Патриаршеската резиденция (9-10 век)
Малка църква в непосредствена близост до дворцовата църква
Предполага се, че е използвана като мавзолей на цар Петър (927-969 г.)
Дворцовата (патриаршеска) църква
Дворцовата (патриаршеската) църква се намира в патриаршеската част на Големия царски дворец. Църквата е с план на трикорабна базилика и е построена още по времето на княза-кръстител Борис-Михаил. Със своите значителни размери 33 на 20 м. и масивен белокаменен градеж е един от най-представителните храмове на града. Според нейните проучватели тя е изградена при престоя на латинската мисия в България малко след покръстването (между 867 и 870 г.) според традициите на паметници от района на Северна Адриатика. Доказателство за това е системата от правоъгълни и полукръгли контрафорси, изградена край фасадите на църквата. През този период вътрешността на сградата е украсена с доста груба варовикова декорация, от която е оцелял един капител.
Храмът е основно преустроен към края на царуването на цар Симеон Велики или по-скоро при цар Петър. През това време той става средище на новоучредената Българска патриаршия. Според византийската традиция тук са извършвани богослуженията в най-важните църковни празници. Затова сградата е разширена с втори притвор и достига 42 м. дължина. Изцяло е променена украсата, като варовиковите детайли са заменени с мраморни. С мраморни мозайки в стил „опус сектиле“ са покрити целите подове. Хронистите разказват за тях, че приличали на „поляни с разцъфнали цветя“.
В някакъв вид църквата продължава да съществува и по време на второто българско царство. Днес не е възможно да се реконструира външния ѝ вид от този период. Сигурно е, че е била изписана със стенописи. Край нея през 13 век се развива обширен некропол, в който са погребани и висши епископи. През 16-17 век в руините на храма се изграждат десетки огромни варници, които някогашният блясък на българската империя от 9 10 век е превърнат в обикновен строителен материал.
Дворцовата църква е разкрита през 1976-1980 г. от колектив археолози под ръководството на професор Димитър Овчаров и с участието на Николай Овчаров и Живко Аладжов.
Още от Велики Преслав >>