Непосредствено до стената е разположена малка кръстокуполна
църква с вписан кръст, три апсиди и едноставен притвор. Дължината и е 13 m а
ширината 7 m. През 11 век около църквата се разполагат първите гробове от
християнски некропол, използван най-интензивно през 12 - 13 век.
Няколко верижни постройки оформят площад в южната част на
вътрешния град. Площадът е бил с важно значение за цялостния градоустройствен
облик на столицата. Централно място на площада заема фиалата - от гръцки език, означава
плитка чаша. Устройството ѝ е белег за високите достижения на старобългарската
архитектура, естетика и градоустройствен замисъл. По форма фиалата представлява
кръгъл отвън декоративен басейн. Вътрешността на басейна е правилен осмостен с
дължина на отделните страни 1.10 m. Тази форма е постигната чрез облицовка с
червени тухли, поставени в десет хоризонтални реда, а фугите са обмазани с
водоустойчив червен хоросан. От външната страна градежът е от големи варовикови
блокове, поставени в хоризонтални редове. Формата им е леко трапецовидна и
наредени един до друг, споени с бял хоросан, те образуват външния, кръгъл
профил на фиалата с диаметър 5.80 m. Отгоре повърхността на басейна е
облицована с полирани мраморни плочи, върху които е стъпвала колонада от мраморни
стълбчета, носещи полусферичен, балдахинов покрив. Водоснабдяването е ставало
чрез отделни канали от глинени и оловни тръби. На южната стена на басейна е
вместен отточен канал, чието начало е керамична тръба с диаметър 0.12 cm. В горния
край на градежа има още един канал, който преминава по цялата му ширина, като в
началото той е от глинени тръби, а във вътрешността на зида - от оловни.
