Днес сме в Дряново и се намираме в една голяма къща, която е построена без нито един пирон и желязна скоба. Това е къща построена през 1840 г. от дряновския майстор Колю Гайдарджията. Интересен факт – това всъщност са две къщи, оформени изключително умело като една откъм улицата. Половината е била на знатното семейство Лафчиеви, а другата половина на семейство Переви. Характерната за този край изцяло дървена фасада на къщата днес предизвиква огромен интерес и приковава вниманието на всички туристи, които я видят - „Къщата без пироните“.
Къщата е двойна – под един покрив са събрани две еднакви по разпределение, долепени една до друга къщи. Тя е триетажна – приземие с дюкян и полувкопана маза, етаж на нивото на двора и горен етаж. Приземието е изградено от каменна зидария със сантрачи (хоризонтално разположени греди през няколко реда от зида). Двата дюкяна към улицата се затварят с дървени капаци-хармоники.
Етажът излиза с около 35 см пред приземието върху дървени профилирани конзоли. С 15 см пред него е издаден горният етаж, а още веднъж наддават три не еднакви по ширина еркери, симетрично разположени на фасадата.
От улицата до двора се стига през дълъг тесен проход, който се изкачва по наклона на терена отстрани на къщата. Там е приятна хладина дори в най-големите жеги. Дворът пък е изпълнен с растителност – плодни дръвчета, оформени храсти и доста цветя. На места е запазена и калдъръмената настилка. [1]
„Всъщност под един покрив са две къщи - на двамата собственици - Лафчиеви и Переви. Последният собственик на Лафчиева къща не е имал наследници и няколко седмици преди смъртта си, той подарява къщата на община Дряново. През 1984 г. е направена реставрация на къщата и е предоставена на Историческия музей, където ние представяме експозиция „Градски бит от края на XIX и началото на XX век”, разказва уредникът от музея в Дряново Емилия Михайлова.[2]
Стряхата е доста голяма. Носи се от дървени квадратни колони и преминава по цялата дължина на къщата, образувайки сайвант. Едно време тук се е вършела много от работата – на открито, под естествена светлина и сред свеж въздух. Вижда се каменният градеж със сантрачите на първия етаж, а вторият е гладко измазан и варосан. Прозорците са с дървени рамки с „вежди“ и са разположени в един ред, почти на равни разстояния един от друг.[1]
Отдясно е входът към половината на фамилията Лафчиеви. Врата с дъговидна рамка ви отвежда в някогашния салон, вижда се стая с характерни елементи от ежедневието на жената по онова време - тъкачен стан.
Вретена и хурки
Колело за предене на преждата
В Лафчиевата къща може да видите още - хашево (всекидневното помещение с огнище, където се е приготвяла храната), килер и соба (спалното помещение). Между собата и килера, закрито зад стенните долапи, е вместено скривалище. Стълбището към втория етаж ви въвежда в салона, от който се влиза в хашевото и едната соба, а от тях се влиза в още една соба и гостна соба – общо четири стаи! Дървените части са от хубаво дърво и с дребни резбени мотивчета. Забележителна е изработката на тавана в гостната соба – в средата, вписана в квадратна рамка, има 24-лъчева звездовидна розета от наковани профилирани летви.
Вторият етаж
Продължете разходката си на втория етаж >>