България в снимки: Крепост Матора, резерват Мадара

>>> След изкачването на близо 400 стъпала и денивилация от 140 м се намираме пред стените на крепост Матора в Националния историко-археологически резерват "Мадара".

Влизането в крепостта става от северната ѝ страна. Крепостният зид е широк от 1.8 до 2.2 m, направен е от дялани камъни със спойка от хоросан.

Крепост Матора е късноантична, средновековна и османска крепост. Намира се на 1.84 km източно по права линия от центъра на село Мадара. Изградена е на Мадарското плато, на обособен от природата скалист нос. Има формата на неправилен триъгълник с размери: северна страна- 97.5 m, източна- 140 m и западна 180 m. От запад и юг склонът е отвесен, от изток- много стръмен.

Крепостен зид има от север, изток и юг. От запад такъв няма, като за защита е използван отвесния и висок около 130 m склон на Мадарското плато. Крепостния зид е широк от 1.8 до 2.2 m, направен е от дялани камъни със спойка от хоросан. Пълнежът е от ломени камъни и хоросан. Личат надзиждания и ремонти. В средата на северната стена има вход, фланкиран от две петоъгълни кули. Входът е имал две врати- една спускаща се и една двукрила.

Трета кула с правоъгълна форма има на североизточния ъгъл. На три места до стената има останки от стълби. Във вътрешността на крепостта са разкрити: малка еднокорабна църква и три четириъгълни помещения. Градени са от ломени камъни и кал. Спомената е като Матора при превземането и от османците, както и по- късно при похода на Владислав Варненчик в 1444 г. Източно от нея минава римският път от “Дуросторум” (Силистра), който отива към “Веселиновския проход”. Съществувала е през периода V-XV век.

Towa е мястото на маджарски погром над войските на Симеон Велики. След това поражение обаче Симеон сключва договор с печенегите и съвместната военна коалиция буквално изтребва маджарското цивилно население,което принуждава 200 000 унгарска армия да избяга в днешните маджарски земи и да тероризира Европа търсейки нови жени и плячка.

Така се появява на картата днешна Унгария. Името Мадара се спори, че идва от името Маджара (маджарска крепост) тъй като е било за кратко време в унгарски ръце. Други мислят,че тя носи името на римски пълководец Мадар,който разгромява скитско нашествие в Мизия. Най-запазената от всичките твърдини край Плиска.

Строена е през VI в. и е част от цяла верига отбранителни съоръжения, описани от византийския писател Прокопий. Крепостта вероятно е била стражева – обитавана само от гарнизона.

Крепостта била изградена срещу нашествениците от север, най-вече прабългарските конници, но по ирония на съдбата я използвали най-много тъкмо тези, срещу които била построена. Тя играела важна роля за отбраната на старите ни столици. Има форма на неправилен триъгълник с порта откъм северната страна.